"Телешки гнезда"


За чернокож се облякох повече от отвратително: костюмът от 200$ цвят препикан графит, бяла копринена риза с кафява вратовръзка с петна от рибешка супа на раета. Обувките ми бяха демоде дори отпреди двадесет сезона, въпреки оригиналното съчетание на черното с тъмно-черното. С една дума - служебен адвокат!

Дърво!

Дърво и половина!

Обаче точно тази моя дървена половина държеше очите ми широко отворени и честни.

Готин съм.

Кажи речи си живея сам. От време на време идва за по-няколко дена приятелката ми Аби. Мулатка е, а срамните й устни и венците цвят узрял патладжан генетично подтвърждават нейната чудна арменска фамилия Птлджиян. С това нейното ”Сладурчо! Ще ти лапна топките!” е толкова африкански добричка, че чак сладникава като цялата руска литература начело с Толстой!

Набоков прави блестящо изключение.

Апартаментът, моя собственност – е, наследство от баща ми, де! – е обзаведен прилично. Кухнята – моята гордост – заема почти половината от общото, оторено пространтво осемдесет квадратни метра. Уелбек, Мишел твърди, че на обратните им се удава да готвят. Няма да споря с него – аз не съм гей, но кулинарията е в сърцето ми.

Още нещо казва същия Уелбек – нямам честта да го познавам лично този пич – „... в недрата на един обществен вид индивидуалността не е нищо друго освен краткотрайна фикция.”

Тук е прав, но това е вече друга тема!

О,Господи, прости тази банална фраза на мен, най-агресивния символист, когото познавам!

И ето, че пред слисаните, направо убити от ставащото студенти, на отсрещната бяла стена се появяват филмови образи с картина и звук като на кино с гласа му зад кадър. Чува се пръхтене, после тропот на копита и един цивилен ездач, подкарвайки коня си през портата, се оставя да бъде погълнат от класическата пазарска тарапана с нейната многогласна глъч и вонята на животински лайна и овчи скари.

„На входа на пазара се продаваха роби, курви и добитък. Подредбата им бе хаотична, а рекламните билбордове направо си липсваха. Затова оборотът беше слаб като рахитичен чукча, окупиран от тълпа гладни глисти.

От дясната страна бяха дюкяните на занаятчиите, от лявата –сергиите с храна, дрипи, обуща и вносни стоки: гръцки амфорки със зехтин, византийска бижутерия, италианско вино, персийска козметика.

В северната част на пазара смътно се отгатваха развалините на древноримска ту ли баня, ту ли базилика на Аполон, която по-скоро приличаше на селски склад за вторични строителни материали. Използваше се предимно за кенеф на открито.

Физиология.

Сервитьорът дойде към масата на възрастния клиент със сметката и една чаша за мартини върху една антикварна алжирска табла от тиково свенливо дърво, инкрустирана със оптимистичен седеф и зелен корал от Червеникаво море с лицемерно поведение.

Коктейлът се казваше „Какаду от Пекин” и се самозабъркваше така: 43 мл джин „Бомбай”, 58 мл съсухрено занзибарско мартини, капка-две прясноизцеден сок от младеещ скромен кориандър, две-три кубчета замразен сок от помитащо помело, две плодчета подивял физалис плюс сок от пияно манго до ръба на чашата.

– Заведението черпи! - Каза през мустак усмихнатият келнер.

Имаме юбилей днес, но вие го знаете, нали?!

Кой отказва аванта?! Бавно си изпи коктейла, стана да си ходи и вече с ръка на дръжката на вратата се обърна към келнера, дошъл да го изпрати:

– Що пък да не ударя един черен Джак, а?

– Няма никакъв проблем! Двоен Джак Даниелс без лед и без вода, нали?! - ухилен като медоносна каучукова палма се нави от раз блаженият сервитьор

Български Русский English Français